Апостолът обяснява защо си е позволил да говори така смело и настойчиво на Римската църква. Той казва, че не действа по собствена инициатива, а защото сам Бог го е призовал за това служение. Освен това посочва и великите плодове на своята проповедническа дейност, които ясно показват, че тя винаги е била извършвана със силата на Христос. Именно този успех му дава право да се обърне към римските християни с наставление.

Изразът „изпълнени с благост“ (αγαθωσύνη) означава, че римските християни са хора с добър нрав и добро сърце. А „изпълнени с познание“ означава, че те са добре запознати с християнското учение и здраво утвърдени в неговите истини.