Понеже преди това се беше дълбоко смирил, сега отново извисява словото си, за да не го мислят за незначителен, и казва: не се хваля със себе си, нито със собствените си старания, а с Христовата благодат. А за какво се хваля? За онова, което се отнася до Бога, тоест не за някакви маловажни неща, а за духовните.