След като е казал по-горе много строги неща, накрая лекува нанесените рани. Не казва: „чух“, а: „и сам аз съм уверен“ – този, който ви изобличаваше и обвиняваше, „че и вие сте пълни с благост“, т.е. с благоразсъдие и братолюбие; а може би под „благост“ нарича съвършенството на добродетелта. Не казва просто: „имате благост“, а: „пълни сте“. И понеже няма никаква полза човек да притежава благост, но да не знае как да се ползва от нея, той прибавя: „и можете да наставлявате един другиго“ – не само да се научите, но още повече – да можете и други да учите.