Апостолът привежда всички тези свидетелства в доказателство, че призованите от езичниците трябва да живеят в единство и да бъдат единомислени с дошлите от юдеите; смирява онези, които са от юдеите, за да не се превъзнасят пред призованите от езичниците, защото всички пророци са пророкували за тяхното призоваване; а призованите от езичниците отново увещава да не се възгордяват, като показва, че те са още по-задължени към Бога, понеже са получили по-голямата милост: защото те, които не бяха народ, бяха присъединени към народа. Думите „Ще Те славя между езичниците“ са изречени от лицето на Христос, вместо: „ще Те проповядвам, Отче, сред народите“; а думите „ще бъде коренът Иесев“ означават: от Иесеевия корен ще израсте Онзи, Който ще възстане да владее народите, тоест Христос.