Своите наставления към силните във вярата апостолът подкрепя с примера на Самия Господ Иисус Христос, Който прояви съвършено себеотрицание за спасението на немощното човечество.

Думата „длъжни сме“ (или „трябва“) показва, че апостолът вече не говори за това, което ни подтиква да снизхождаме към немощните във вярата (срв. Рим. 14:21), а за това, което ни задължава към това: а именно, примерът на Христос (ст. 3). На това място апостолът продължава темата за различията във възгледите. По-рано (Рим. 14:2), обръщайки се към силните във вярата, той призоваваше към благородство от тяхна страна; сега обаче им вменява в дълг да щадят онези, които са с по-слаба вяра.