„Царството Божие“ – у апостол Павел обикновено означава Месианското царство, чието установяване трябва да бъде при Второто пришествие на Христос на земята – в бъдещия век (1 Кор. 6:9 и сл.; 1 Кор. 15:24, 50; Гал. 5:21) – и никога не означава земната Църква, към която сега принадлежат християните. Но тук се говори за Царството Божие не в неговата завършеност, не за царството на бъдещия век, а за самата същност на Царството Божие. Същността на това царство съвсем не се състои в това всеки негов член да бъде задължен към безразлично отношение към всякакъв вид храна.

„не е ястие“ (βρῶσις) – не самото ядене.

„правда и мир и радост в Светия Дух“. Най-важното в това царство е правдата, или праведността на неговите членове, мирът с Бога (срв. Рим. 5:1 и сл.) и с братята, и радостта – в увереността в получаването на бъдещото спасение, която ни дава пребиваващият в нас Свети Дух (срв. Рим. 8:12 и сл.).