„стои той или пада“, тоест остава ли или отпада от благодатта. Апостолът не иска да каже, че за нас трябва да бъде безразлично състоянието на вярата у нашите братя по вяра. Не ни е забранено да полагаме усилия, за да ги насърчим да приемат нашите възгледи, и дори сме длъжни да се грижим за тяхното духовно спасение. Но при това не бива да забравяме, че вярата е лично отношение на всеки човек към неговия Бог и че нямаме право да го съдим. И ако сме убедени, че нашите братя по вяра вършат нещо, което според нас е неправилно, но те го правят заради Бога, съзнавайки, че зависят от Него, то нямаме право да се съмняваме във възможността за тяхното спасение.