Апостолът поучава първите да не осъждат онези, които се придържат към по-свободни възгледи относно посочените обстоятелства, а последните, тоест хората, силни по дух, съветва да бъдат снизходителни към онези, които смятат, че за християнина са нужни особени подвизи на въздържание. Нека силните пожалят слабите, помнейки, че и те са изкупени от Господа с висока цена и че всички християни съставляват едно Христово царство, което всеки е длъжен да поддържа, жертвайки личните си желания и интереси.

Кои били тези „слаби във вярата“, които смятали известно въздържание за необходимо на християните? На този въпрос е трудно да се даде определен отговор. Едва ли това са били хора с юдейски светоглед, както предполагат някои тълкуватели. На юдеите изобщо не било забранено да ядат месо и да пият вино (само някои месни ястия били забранени от Моийсеевия закон), и освен това апостолът едва ли би се отнесъл толкова снизходително към заблудата на юдействащите. По-скоро тук може да се види отражение на някои аскетични възгледи от гръцката и римската философия. Известно е, че орфиците и питагорейците се въздържали от месо и били вегетарианци — последните не пиели и вино, както и стоиците (Секстий, Сотион, М. Руф).

„немощния във вярата“, тоест такъв вярващ, който се бои, че може неочаквано и скоро да загуби придобитото спасение и затова избягва всичко, което му изглежда опасно в този смисъл.

 „приемайте го“, тоест не го лишавайте от братско общение.

„без препирни за мнения“ (μή εἰς διακρίσεις διαλογισμῶν) — по-точно: без да критикувате чуждите разсъждения (дори ако те са неоснователни).