Тук апостолът обосновава току-що изказаната мисъл, че онзи, който се противи на властта, вреди сам на себе си. Той предизвиква върху себе си наказание, вместо да получи одобрение от властта.

„за добрите дела“. Добрите дела, както и злите, апостол Павел представя тук като живи личности. Трябва да се отбележи, че когато апостолът е писал посланието си до римляните, Нерон все още не е започнал да безчинства срещу християните — това били първите три-четири години от неговото възкачване на престола, най-добрите дни на царуването му. Освен това апостолът и тук говори за властта от гледна точка на идеала.

„не напразно носи меч“, тоест не напразно съдията в Рим и в Гърция носел меч. Апостолът допуска възможността и счита за естествено, ако съдията или управителят използва меча, за да извърши наказание над престъпника. Особено това право на меча – jus gladii – да се употребява в необходимите случаи, било предоставено на управителите на римските провинции (Ulpiani Digest. II 1–3).