Апостолът, след като посочва откъде произхождат властите, прибавя: „Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба“ (Рим. 13:2). Виж как той изгражда мисълта си, с какво внушение плаши и как доказва, че послушанието е наш дълг. За да не кажат вярващите: „Ти ни унижаваш и ни правиш презрени, като ни подчиняваш на земни управници, ние, които сме призвани за небесното царство“, апостолът доказва, че и тук подчинението не е на хора, а отново на Бога, защото който се покорява на властите, се покорява на Самия Бог.

Той не казва просто: „Който слуша началниците, слуша Бога“, а внушава същото, но по-силно и със страх – като казва, че „който не се покорява на властта, се противи на Бога, Който я е установил“. Той навсякъде се старае да внуши, че ние да радявме на властите подчинение, но изпълняваме дълг.

С такива наставления апостолът едновременно увещава вярващите да бъдат послушни и предразполага невярващите управници да бъдат благосклонни към християнското благочестие. Защото тогава навсякъде се разпространявали слухове, обвиняващи апостолите, че вдигат бунтове, въвеждат нови учения и подкопават обществените закони. Но като показва, че самият наш Господ повелява да се спазват тези закони, апостолът загражда устата на клеветниците и защитава с по-голяма дързост истинското учение.