След като научи римляните как трябва да се отнасят един към друг и като ги съедини в едно духовно тяло, апостолът най-сетне ги извежда и на външната борба — като им показва какво трябва да бъде отношението им към света. Но той прави това едва след като е укрепил вътрешното им устройство чрез предишните наставления.

Защото, както човек, който не е уредил домашните си дела, трудно може да се справи с чуждите, така и този, който е придобил опит в управлението на собственото си сърце, по-лесно ще може да постъпва правилно и спрямо външните.

Затова и апостол Павел постъпва по същия път: след като изложи дълга на християните един към друг, той преминава към дълга спрямо външните и казва:
„Благославяйте ония, които ви гонят.“

Той не казва просто: „не помнете злото“ или „не отмъщавайте“, а изисква много повече — нещо, което е над човешката мъдрост. Първото (непомненето на злото) е присъщо на мъдър човек, но второто — благославянето на враговете, е свойствено само на ангелоподобен човек, изпълнен с Духа Божи.