По отношение към ближните християнинът трябва да бъде грижовен за техните нужди и дори за своите врагове да пожелава всяко добро, като се пази от всякакво чувство на мъст и отмъщение.

Гостолюбието (странноприемството), при обстоятелствата, през които преминавала апостолската Църква — когато християните често били принудени да напускат градовете си и да търсят убежище другаде, било особено важна добродетел.

Под „светии“ апостолът разбира всички християни, членовете на Църквата, осветени чрез благодатта.