Апостолът тук разяснява истинското положение на Израил и говори за неговото бъдеще.

„Що се отнася до благовестието“ — тоест поради отношението, което Израил е заел спрямо проповедниците на Христос. Поради това неверие Бог е започнал да постъпва с тях като с врагове — те са били отсечени от маслината, тоест от Божието царство.
Но това тяхно отпадане се е превърнало в благо за езичниците, които са получили възможност да бъдат „присадени“ към избраното дърво — Църквата.

„в избора“ — това означава, че Израил остава обичан от Бога заради първоначалния избор, извършен още в лицето на неговите праотци. Еврейският народ е бил избран от Бога, за да бъде Негов народ, и затова, въпреки временното си отпадане, той не е изгубил напълно своето значение пред Бога. Бог продължава да го обича — не заради настоящото му състояние, а заради отците, на които е дал обещанията Си.