В заключение на своята реч за отношението на християните от езичниците към юдейския народ, апостолът отново подчертава, че Бог е едновременно благ и строг — благ към онези, които пребъдват във вярата, и строг към грешниците и отстъпилите.

Нека читателите на посланието се стараят чрез добро и праведно поведение да утвърдят за себе си Божията благост. В същото време апостолът уверява юдеите, че Бог ще обърне Своя гняв в милост, ако те преодолеят своето неверие в Христос.

Тази промяна в положението на израилския народ е напълно възможна и дори естествена, защото между този народ и Божието царство — изобразено чрез „маслината“ — съществува вътрешно духовно родство.