Сред християните от езичниците вероятно се е появило чувство на гордост поради новото им положение — те заели мястото на богоизбрания народ в Христовото Царство. Затова апостолът ги предупреждава и увещава да не се възгордяват, а да помнят, че самите те получават спасението, което отдавна е било приготвено за откриване сред юдейския народ. Именно Израил е носил през вековете идеята за това спасение.

Що се отнася до самия образ на „присаждането“, апостол Павел, както отбелязва Ориген, съзнателно използва израз, който не съответства на обичайните похвати в градинарството: в действителност не дива маслина се присажда върху питомна, а обратно. Но тук апостолът подчертава чудото на Божията благодат, която прави езичниците съпричастни на духовния корен — на Божиите обещания, дадени на патриарсите.