Макар Израил да е отхвърлен от Бога, това отхвърляне се отнася само за част от народа. И днес, както и по времето на пророк Илия, има немалко израилтяни, които с Божията благодат са укрепени във вярата в Христос, докато мнозинството е изпаднало в ожесточението, предсказано още от старозаветните пророци.

„И аз съм израилтянин.“ Апостолът сочи себе си като доказателство, че Бог не е отхвърлил еврейския народ като такъв, нито го е лишил от възможността да стане християнски. Ако сам Павел, като израилтянин, е станал християнин и член на Царството на Месията, това означава, че и други евреи могат да влязат в това Царство — техният произход не е преграда за това.

„От коляно Вениаминово.“ Това коляно, заедно с Юдовото, съставя теократичното ядро на юдейския народ след плена (1 Езд. 4:1; 10:9).