Апостолът не се задоволява само с позоваването на Осия, но привежда за свидетел и пророк Исайя, който „възвестява“, тоест смело и без страх заявява, че няма да се спасят всички израилтяни, а само онези, които са достойни за спасение (защото именно това означава думата остатък — избраните), които Бог е запазил и отделил като достойни.  Като казва: „както е морският пясък“, апостолът им припомня древното обещание, дадено в Стария Завет, за което те самите са се оказали недостойни. И тъй, не се безпокойте, сякаш Божието обещание е било нарушено: всички пророци предварително възвестяват, че не всички ще се окажат достойни за спасение.