Апостолът, както вече многократно бе казано, по всякакъв начин се старае да покаже, че разпорежданията и съдбите Божии са известни единствено на Бога. Затова навсякъде той поставя множество трудни въпроси, без да предлага решения, за да постави слушателя в недоумение и чрез това да го убеди, че Божиите съдби са непостижими за човека и надхвърлят неговия разум. Смисълът на този откъс е следният. Апостолът представя възражение и недоумение:
ако Бог ожесточава когото поиска, тогава защо все още обвинява грешника? Защото кой може да се противопостави на волята Му? Ако Той пожелае и ожесточи някого, а ожесточеният съгреши по справедливост, как тогава Бог може да го обвинява и наказва?

Именно такова възражение излага апостолът, за да покаже, че това недоумение може да бъде разрешено само от Бога; затова самият той не го разрешава, а отговаря на недоумяващия, казвайки: “Ами ти, човече, кой си, за да спориш с Бога?”.