Тук е необходимо предварително да изясним смисъла на онова, за което апостолът възнамерява да говори по-подробно. Мнозина са питали: защо езичниците бяха предпочетени пред юдеите? (защото никой не може да каже – заради добродетелта им, понеже всички са съгрешили). Апостолът поставя множество въпроси, които са непостижими за нас, но постижими за Бога.

Първо показва, че между двамата братя близнаци избраният е избран не поради добродетел, а отхвърленият е отхвърлен не поради порочност (понеже те още не бяха сторили нито добро, нито зло, тъй като се намираха още в утробата на майка си), а според избора и предведението Божие – единият бе избран и възлюбен, а другият – отхвърлен, както и пророкът казва: „Обикнах Якова, а Исава намразих“ (Мал. 1:2). Така всичко става по Божие дело, избор и предведение.

Но защо говоря само за тези лица? Всички израилтяни славиха златния телец, ала едни бяха наказани, а други не. И фараонът наистина беше жесток, но и мнозина други също бяха жестоки – защо тогава наказанието сполетя само него? Виждаш ли, че това е непостижимо за човешкия разум, но разбираемо само за Бога. Така и изборът на езичниците и отхвърлянето на юдеите ни изглежда неоснователно, но в очите на Бога и едното, и другото е напълно справедливо. Такъв е смисълът на целия този откъс.