Тук апостолът възхвалява и величае юдеите, за да не си помисли някой, както вече казах, че говори под влияние на силно възмущение. Незабележимо при това изказва и мисълта, че Бог е желал и те да се спасят. Това се вижда от факта, че Той ги е удостоил с осиновяване и слава, дал е обещания на техните отци, надарил ги е с всички други преимущества и е благоволил от тях да се роди Христос. Но те сами са отхвърлили това благодеяние.