“А Исаия се провиква за Израиля”. С тези думи апостолът потвърждава вече изказаната по-рано мисъл, че от целия израилски народ ще се спасят само онези, които вървят по стъпките на Авраам, а неистинските израилтяни ще бъдат отхвърлени (ст. 27–28). Но и това спасение на „остатъка“, както и призоваването на езичниците, е изцяло дело на Божието милосърдие (ст. 29).