“Какво от туй” (εἰ δὲ) въпросът, съдържащ се в тези стихове, представлява т. нар. анаколуф – въвежда се подчинено изречение без главно, така че логически изисква продължение. То трябва да се допълни, както личи от 14-ия стих, по следния начин: „Какво прочее? Да смятаме ли Бога за несправедлив, ако…“ и т.н.

В стихове 19–21 апостолът говори за Божията правда в нейния общ, отвлечен смисъл. Тук той показва как тя действа в реалността — в отношението на Бога към хората, което на пръв поглед изглежда дори противоположно на тази правда.