Отношението на Бога към Исав и Яков остава еднакво през целия старозаветен период. Последният пророк, Малахия, предава думите на Господа, в които Йехова заявява Своята любов към Яков и Своята „омраза“ към Исав (Мал. 1:2–3, τὸν Ἰακὼβ ἠγάπησα, τὸν δὲ Ἠσαῦ ἐμίσησα, по свободен превод на Септуагинта).

“Омразата” към Исав трябва да се тълкува в същия смисъл, в който Христос казва на Своите ученици, че те трябва да “намразят” бащи, майки и дори самите себе си (Лука 14:26 и Лука 16:13) – това обобщава всичко най-скъпо за човека, което той не трябва да предпочита, ако то влезе в противоречие с Божията правда.

Бог в Своето домостроителство на спасението предпочел Яков пред Исав, но въпреки това, макар че не получил теократичните предимства, Исав не изгубил правото на вечно спасение, което било открито за всички езичници.