Още по-ясно мисълта за това, че спасението не зависи от телесния произход, се потвърждава от историята на синовете на Ревека. И двамата ѝ синове — Яков и Исав — бяха напълно равни по произход: родени едновременно и от един и същи баща и майка. И въпреки това, както се вижда от последвалото, се случи същото, както в случая с Исаак и Исмаил — единият бе избран, а другият отхвърлен.

Изразът „нашия баща“ апостолът употребява, защото се обръща най-напред към християните от еврейски произход, за които Исаак действително е праотец по плът.