Отхвърлянето на голяма част от Израил не противоречи на божествените обещания, дадени на патриарсите на този народ. Бог никъде не е казал, че всички потомци на Авраам ще се удостоят с обещаното на Авраам спасение: обещанието Му се отнася само до част от неговото потомство.

Това се доказва от факта, че спасението е било обещано не на всички деца на Авраам, а само на Исаак, сина, роден по обещание.
Още по-ясно това се вижда в случая със синовете на Ревека.
Отхвърлянето на Исмаил би могло донякъде да се обясни с това, че майка му Агар е била робиня. Но Яков и Исав произхождаха от една и съща майка и от един и същи баща, който вече по онова време беше признат за наследник на обещанието. И въпреки това един от тях беше отхвърлен.

“Ала това не ще рече”. С тези думи апостолът отново се връща към мъчителната за него мисъл за отхвърлянето на Израил. Да – казва той – Израил е отхвърлен, Божият народ е лишен от участие в Христовото царство. Но това в никакъв случай не означава, че Божиите обещания, дадени на праотците, са се оказали несбъднати.

„от Израил“ означава „от Яков, наречен Израил“. Обещанията, дадени на този патриарх, не се отнасят до всички негови потомци по плът. Апостолът поставя Израил преди Авраам, вероятно защото вече в четвъртия стих е посочил като първо предимство на еврейския народ именно това наименование – „израилтяни“.