Преди апостолът е казал, че Бог ни е възлюбил, а сега говори за своята любов към Бога — за да не помисли някой, че той се възвеличава сам. Сякаш казва:

„Ние сме така здраво свързани с любовта към Бога, че нищо не може да ни откъсне от нея — нито страданията на този живот, нито и най-страшните заплахи.“ Дори ако някой тиранин ни заплашва със смърт чрез мъчения, или, обратно, ни обещава безкраен живот, за да ни отклони от Бога, той няма да успее.

И не само това — „Нито ангели, нито някакви небесни сили, нито настоящето, нито бъдещето, нито висотата (т.е. небесното), нито дълбината (т.е. земното), нито слава, нито безчестие“ — ни могат да ни отлъчат от любовта на Бога.

Някои тълкуват „висотата“ като Небесното царство, а „дълбината“ — като загубата му. Но дори да съществува някакво друго творение, видимо или невидимо, и то не би могло да ме откъсне от тази любов.

Апостолът казва това не защото ангелите биха отклонявали хората от Христа, а в предположителна форма, за да изрази дълбочината и непреклонността на любовта към Бога, каквато имат християните — не онази външна, с която се хвалят юдеите.
Защото юдеите също казват, че обичат Бога, но не в Христос Иисус, понеже не вярват в Него.