Апостол разсъждава така: оставям настрана всичко останало, за което вече споменах — че Бог ни оправда, че Той ни прослави. Помисли само за това: Той не пощади Своя Син — Единородния, възлюбения, Който е от самото Му същество (защото има и синове Божии, осиновени чрез кръщението), но Го предаде за нас — за всички: благородни и простолюдни, славни и нищожни. И не просто предаде, а предаде Го на смърт. Как тогава няма да ни дарува и всичко останало заедно с Него? Този, Който даде Самия Владетел, нима ще откаже други дарове? Следователно, ако Той не ти дава нещо веднага, това не значи, че няма да ти го даде изобщо. Затова не бързай да търсиш освобождение от страданията, които понасяш заради Христа — ще получиш желаното, когато Той Сам реши да ти го дарува.