Казаното по-рано: „тварта се подчини на суетата“ (Рим. 8:20), „ще бъде освободена от робството на тлението“ (Рим. 8:21) и „ние не знаем как да се молим“ (Рим. 8:26) – всичко това, както вече отбелязахме, служи за утешение на гонените в Рим.

Но сега апостолът добавя нещо още по-ясно: „На онези, които любят Бога, всичко съдействува за добро“ – дори онова, което изглежда тежко и скръбно. Той не казва, че обичащите Бога няма да претърпят беди, а че дори бедите Бог обръща за тяхно добро и полза.

А понеже това може да изглежда невероятно, апостолът го потвърждава с вече извършеното: „на призваните по Негова воля/намерение“. Бог, казва той, те призова, когато беше далеч, и те прие за Свой; колко повече сега ще ти помогне, след като вече си призван! А „призван“ човек става „по изволението“, тоест по собствената си свободна воля, защото само призванието не е достатъчно — иначе всички биха се спасили, понеже всички са призовани; необходимо е и доброволното откликване на този призив.