Този човек, казва апостолът, стои и се моли не защото Бог не знае нашите нужди. Онзи, Който „изпитва сърцата“, знае „каква е мисълта на Духа“, тоест на духовния човек. Той се моли вместо вярващите, събрани в Църквата, понеже те са свети — и измолва това, което е угодно Богу. Всичко това става, за да се научим и ние да се молим „по Божията воля“, тоест за онова, което наистина Му е угодно. Затова, ако самият Дух ходатайства за нас, не скърби, когато те оскърбяват или притесняват.