С тези думи апостолът насърчава слушателя да презре земното и преходното. Казва като че ли така: не бъди по-низш от творението, не се привързвай към настоящето, а въздишай по бъдещата слава. Ако дори творението въздиша, то колко повече трябва ти.

„И ние сами, имайки начатъците на Духа“ — тоест, вкусили бъдещите блага, въздишаме, защото още не ги притежаваме напълно; сегашните дарове са само залог на онова, което предстои. А за да не помислят еретиците, че въздишаме, понеже светът е зло, апостолът уточнява: „очакваме осиновението“. Това не е кръщелното осиновение, което вече имаме, а съвършеното — в славата на нетленното тяло, когато настъпва пълното изкупление и вечната свобода от греха и смъртта.