След като говори за страданията, апостолът, за да не се разколебае слушателят, който е изведен на пътя на страданията и е въвлечен в изпитания, го насърчава: не се бой. „Сегашните временни страдания“, тоест преходните, не могат да се сравнят с бъдещата слава. Той не казва „с бъдещия покой“, а именно „със славата“, защото славата е по-желана за мнозина. Там, където има покой, не винаги има слава, но където има слава – там има и покой.

С думата „ще се открие“ апостолът показва, че славата съществува още сега, но е скрита; тогава обаче тя ще се разкрие в пълнота. И понеже тази слава е най-велика и неизказано превъзхожда сегашния век, тя е приготвена за онези, които ще пребъдват в безкрайните векове.

Затова, слушателю, като имаш пред очи, че страданията са временни, а славата на бъдещия век – вечна, приемай страданията с търпение и чрез тях придобивай слава.