Тъй като не всички деца са и наследници, апостолът доказва, че ние сме не само Божии чеда, но и наследници. А понеже не всеки наследник получава най-доброто наследство, той показва, че ние сме приели именно най-доброто – защото сме Божии наследници. И понеже може да има наследници, които не са сънаследници на Единородния Син, апостолът добавя, че това важи и за нас: ние сме сънаследници Христови.

„Само ако страдаме с Него, за да се и прославим с Него.“  Като казва, че сме сънаследници на Христос, апостолът подчертава, че ще достигнем това не без причина. Защото Онзи, Който ни е удостоил с такива блага, когато още не сме имали никакви заслуги, колко повече ще ни възнагради, когато ни види усърдно да се трудим и да страдаме за Него. Така Бог устройва всичко, за да не се срамуват получилите дара, сякаш са го получили без усилие. Замисли се колко дълбоко ни увещава апостолът тук, че онзи, който е станал достоен за такива дарове, трябва доброволно да се подлага на страдания и изпитания.