По-горе апостолът даде обещание: ще живеете, ако умъртвявате греховните дела. Сега той посочва по-висок венец и по-голяма награда, а именно осиновяването от Бога.

Не казва: „всички, които живеят чрез Духа“, а: „всички, които се водят от Духа“, т.е. онези, които се оставят да бъдат направлявани от Него като от впрегатен водач, като правят Духа господар над душата и тялото си.

Макар и да си приел кръщение и чрез него да си станал Божи син, ако не се водиш от Духа, ще изгубиш този дар. Защото, макар всички да сме приели Духа в „банята на възраждането“, да бъдем водени от Него през целия си живот е вече наша отговорност.

Затова апостолът не казва: „които са получили Духа, те са Божии чада“, а: „които се водят от Духа Божий“, т.е. които Го следват и Му се подчиняват в делата и помислите си.