След като апостолът е показал каква полза носи духовният живот, а именно, че чрез него Христос обитава в нас и нашите смъртни тела се оживотворяват, той накрая прибавя и увещание: ние не сме длъжници на плътта, а именно на Духа.

Защото това, което Бог ни е дал, е дар на Неговата благодат, а нашият дълг е да Му отговорим с послушание — не по принуда, но като неизбежно следствие от тази благодат.

Като пояснява израза „не по плът“, за да не бъде разбран като отричане от самото естество на плътта, апостолът прибавя: „за да живеем по плът“. С други думи, той казва: не забранявам всяка грижа за тялото (защото сме длъжни да го храним и да се грижим за него), но осъждам онази грижа, която води до грях.

Живее „по плът“ онзи, който прави тялото господар на живота си и царица на душата си.