Под „плътско мъдруване“ апостолът разбира най-грубите мисли — това название е взето от най-низшата част на човешкото естество. Защото плътта сама по себе си няма собствено мислене; „мъдруването на плътта“ е грубо и земно разсъждение, което бихме могли да наречем ум, насочен към плътското. Така и „духовното мъдруване“ е ум, който размишлява за духовното. Първото поражда смърт, докато второто ражда живот, както и мир — в противоположност на онова, за което ще стане дума по-нататък.