За да не каже някой: „Каква полза имам аз от това, че Христос победи в онази плът, която прие?“, апостолът обяснява: именно заради теб е тази победа. „Оправданието“, казва той, тоест целта на закона (защото законът имаше за цел да оправдае човека), се изпълнява в нас. Това, което законът се стремеше да постигне, но не можеше, Христос извърши за нас. Негово бе делото да се бори, а ние се ползваме от победата.

Затова и няма да грешим, ако не живеем по плът, тоест ако не мислим и не се ръководим от плътското. Но само това, да не мислим плътски, не е достатъчно; необходимо е, както вече бе казано, да имаме и духовно мислене. Поради това апостолът добавя: „но по дух“. Защото, както казва Давид: не само „отклони се от злото“, но и „върши добро“ (Пс. 33:15).

След като чухме, че Христос ни е дарувал победата, не бива никак да отпадаме, а трябва да съхраним благодатта на „водната баня“ (Еф. 5:26), тоест на кръщението, защото сега за нас борбата е много по-лека, отколкото беше преди.