След като спомена за Духа, апостолът сега споменава и за Отца, и за Сина, като по този начин ни учи на тайната на Светата Троица. Изглежда, че той говори против закона, но всъщност не е така. Защото не казва, че законът е извършвал зло, а че е бил „безсилен поради плътта“. А как е бил отслабен? Чрез плътта, тоест чрез плътското мъдруване.

След това става ясно какво точно иска да каже апостолът. Както вече бе казано, той има предвид, че макар законът и да поучаваше, не можеше да победи прекомерно плътското мислене. Затова Отец изпрати Своя Син „в подобие на плът греховна“ — тоест имащ плът, по същество подобна на нашата греховна, но без грях. И тъй като апостолът спомена греха, прибави и думите „в подобие“: Христос прие не друга, а същата плът, каквато имаме и ние, и я освети и увенча, като осъди греха в приетата плът и показа, че самата плът не е греховна по природа.

Представи си, че царски син, виждайки на пазара как бият една жена, се нарича неин син и така я освобождава от ръцете на биещите. Така направи и Христос.

Изразът „в жертва за грях“ може да се разбере и по-просто: Отец изпрати Своя Син „в жертва за грях“, тоест за да победи греха. Обяснявайки това, великият Йоан Златоуст казва: Христос изобличи греха, който тежко съгреши. Докато грехът убиваше грешниците, той сякаш имаше законно право да им носи смърт; но понеже извърши неправда, бе сам осъден. Затова Бог изпрати Своя Син — както за да покаже неправдата и злото на греха, така и за да го осъди по справедливост, та дяволът да не може да каже: „Христос ме победи със сила.“