Увереността, че вярващият може да надвие всяко изпитание, апостолът подкрепя с твърдото си уверение, че нищо – колкото и могъщо да е – не може да го отдели от Божията любов.

„Нито смърт, нито живот“ – било да умрем, било да останем живи, ние пак ще пребъдваме в Божията любов. Апостолът споменава първо смъртта, защото вярващите постоянно живеели сред опасности (срв. стих 36).

“ни Ангели”. Най-вероятно става дума за добрите ангели, защото когато говори за злите, апостолът винаги уточнява – „ангели на дявола“ или „съгрешили ангели“ (Мат. 25:41; 2 Петр. 2:4). Той не казва, че ангелите биха искали да навредят на спасението на вярващите, а само говори предположително, както отбелязва блаж. Теофилакт (ср. Гал. 1:8).

“ни Власти” (ἀρχαί). Някои тълкуватели виждат тук намек за йерархията на ангелите, но по-вероятно апостолът има предвид човешките власти – земното началство.

“нито Сили”. Това понятие, което в някои древни ръкописи стои след „бъдещето“, обозначава всякакви сили – лични или безлични, земни или свръхестествени.

“ни настояще, нито бъдеще” (ср. 1 Кор. 3:22) – това са обобщаващи категории, не само намек за настоящи или бъдещи страдания, както мислят някои.