Апостолът развива въпроса от предишния стих “Кой ще е против нас”. Той има предвид всички възражения срещу спасението в Христос, които често се представят с „юридически“ аргументи, затова и говори за обвинение и оправдание.

“Кой ще обвини избраниците Божии?”, но това обвинение е безсмислено, след като сам Бог е оправдаващият.