“призвани по Негова воля”. Апостолът напомня на християните за тяхното призвание в Христос. Те не са призовани от Него случайно: Бог, по Своята любов, ги е предузнал и определил да бъдат подобни на образа на Неговия Син. Щом Той е започнал това дело, несъмнено ще го доведе до край. Въз основа на тази мисъл апостолът (от ст. 31 нататък) с тържествена радост заявява своята увереност в окончателното спасение, защото нищо не може да отлъчи вярващите от Божията и Христовата любов. Това е като победна песен, възпяваща триумфа над всички сили, които биха могли да застанат срещу човешкото спасение.

„Ония, които обичат Бога“ са не тези, които само носят името християни, а тези, които истински Го обичат и следват. Те са „призваните по Негова воля“ – т.е. призовани към вяра в Христос и към живот в Църквата, не по свое човешко решение, а по Божията воля и предначертание.

Християните обаче можели да се смущават при мисълта за гоненията и страданията, които ги очакват или вече били започнали. Затова апостолът ги насърчава да гледат на всички трудности в правилната светлина: Бог няма да изостави онези, които Го обичат, още повече, че сам Той ги е призовал в Христос. Затова всичко, което им се случва, дори неприятното и болезненото, по Божия промисъл се обръща за тяхно добро.

 “всичко съдействува към добро” – едно от най-силните свидетелства за християнския оптимизъм. Вярващият сам действа за постигане на вечния живот, но същевременно гледа на всичко, което му се случва, като на помощ, изпратена от Бога. Така дори страданията се оказват необходими и полезни – те стават средство за неговото спасение.