Третото доказателство, че ни предстои прославление, е свидетелството на Светия Дух, Който Сам ходатайства за нас пред Бога.

“в нашите немощи” (τῇ ἀσθενείᾳ ἡμῶν). Тук апостолът има предвид слабостта на нашата молитва. Ние знаем, че трябва да се молим за спасението си, но не винаги разбираме правилно за какво именно да се молим във всеки конкретен момент, кое е най-важното условие за достигане на целта.

“с неизказани въздишки”. Духът Божий Сам се застъпва за нас пред Отца, без да използва човешки думи. На Него не са нужни словесни изрази – Неговите ходатайства са отвъд езика. Апостолът ясно различава тези въздишания на Духа от въздишанията на вярващия (ст. 23). Те не произлизат от нашата душевност, а са Негово собствено действие вътре в нас. Затова тези въздишания се различават и от вдъхновените молитви на християните при богослужение – например молитвите на онези, които са имали дара на езиците (1Кор. 14), защото и те в крайна сметка се изразявали с разбираеми думи. Тук обаче става дума за молитви, които не могат да се изразят с човешка реч – „ἀλαλήτοις“ въздишания.