Нашето лично, вътрешно убеждение, че сме Божии синове, се потвърждава и отвън чрез друго свидетелство – обективното свидетелство на Светия Дух.

„Сам Той“ (αὐτός), т.е. именно Духът, застава като свидетел. Ако преди свидетелството за нашето осиновление се е изразявало в нашата молитва, извършвана в Божия Дух, то сега това свидетелство идва от Него лично. Глаголът „свидетелства“ по-точно означава „свидетелства заедно“ (συμμαρτυρεῖ) – тоест тук вече се добавя второ свидетелство към това на нашия дух. Така се явяват двама свидетели: нашият дух (νοῦς), просветен от Божия Дух, и Самият Свети Дух. А думата „чада“ (τέκνα) е по-нежно и топло изразяване от „деца“, подчертавайки особена близост и обич.