След като вече каза за плътта и смъртта от едната страна (ст. 5–9), а за Духа – от другата (ст. 10–11), апостолът сега напълно основателно увещава вярващите да не служат на плътта, а да се стараят да потискат нейните пориви. Когато човек постъпва така и предава себе си на водителството на Божия Дух, той придобива увереност, че наистина е чедо Божие. В това го уверява и самият Свети Дух, Който го ръководи.

Но защо е важно това съзнание? Чедата Божии имат пълно основание да се надяват да получат същите блага, които е получил и техният Първороден брат (Рим. 8:29), стига само без страх и колебание да успеят да минат по същия път на страдания, по който е минал Христос. А тези страдания са нищожни в сравнение със славата, която очаква истинските християни.

„ние не сме длъжници на плътта“, т.е. не сме задължени да ѝ се покоряваме.

„за да живеем по плът“, т.е. да изпълняваме различните нейни греховни стремежи.