“по дух”. Обръщайки се към християните, апостолът обяснява защо върху тях трябва и може да се изпълни оправданието на закона (ст. 4). Причината е, че те живеят по дух. Под дух тук се разбира началото, противоположно на плътта – по-висшата страна на човешкото същество. Ако човек се вслушва в неговите наставления, то го води към осъществяване на онези високи цели, които е имал Мойсеевият закон.

„само ако“. Това не е съмнение, а несъмнено твърдение, равнозначно на „доколкото“ (св. Йоан Златоуст).

„Духът Божий живее във вас“. Собственият дух на човека обаче не е достатъчен за достигане на спасението. Християнинът го постига именно защото неговият собствен дух се просвещава и укрепява от живеещия в него Божий Дух (ср. Йоан 4:23).

„Ако пък някой няма Духа на Христа“. Тъй като тук ясно се посочва състояние, противоположно на току-що описаното, под Дух Христов трябва да разбираме същия Божи Дух. Той е наречен Христов, защото е изпратен заради заслугите на Господа Иисуса Христа (Йоан 14:17–18).

„не е Христов“ (οὐκ ἔστιν αὐτοῦ, букв. не е негов), тоест не принадлежи на Христос, не се намира в най-тясно общение с Него (ср. Гал. 3:29; 1 Кор. 15:23).