“защото плътското мъдруване е вражда против Бога” (Рим. 8:7). Апостолът привежда основанието защо плътта може да доведе човека само до смърт. Тези помисли превръщат човека в същество, враждебно настроено към Бога, а отдалечаването от Бога е именно духовната смърт.

“на закона Божий то не се покорява” – става дума за “мъдруването на плътта“, начина на мислене на плътта, за която става дума в целия този раздел.

“нито пък може” (Рим. 8:7). Именно защото плътта живее в грях: “Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.” (Рим. 7:18), и е поробена от греха (Рим. 7:25).

Това обаче не означава, че човек вече е неспособен да се покори на закона Божи: ако пожелае, той може да стори и това. Апостолът говори тук за обичайното състояние на невъзродения човек. Йоан Златоуст посочва многобройни случаи на обръщане на грешници, за да докаже горното положение, макар по неговото обяснение това е възможно именно за онези, които могат да получат помощ, бидейки вярващи, от Светия Дух.