Апостолът тук посочва каква е била целта на Бога, когато Той е унищожил силата на греха в плътта. Чрез това Бог е желаел да се изпълнят върху нас стремежите на закона – да установи праведност и да направи хората праведни (оправдание – τὸ δικαίωμα τοῦ νόμου).

„живеем не по плът…“ (букв. ходещите не по плът, μὴ κατὰ σάρκα περιπατοῦσιν) – ето чертите на истинския християнин, който в своя живот представлява онова, което е имал предвид Мойсеевият закон. Човек непременно трябва да постъпва така, както го учи Духът – Духът Христов или Божи (срв. стих 9). Постъпва (ходи) по плът онзи, който изпълнява греховните пожелания, живеещи в плътта (Рим. 7:18), а по Дух постъпва този, който следва във всички прояви на живота си влечението на Светия Дух.

Това уточнение за „ходенето“ на човека показва, че Бог създава за него не необходимост, а само възможност за осъществяване на целите на закона. Осъществяването на това зависи от самите хора – за тази цел те трябва единствено да следват указанията на Божия Дух.