Апостолът достатъчно ясно изобрази състоянието на невъзродения човек, който живееше под закона. Нищо друго, освен осъждане от Бога, не можеха да му донесат всички негови опити за самооправдание. Сега, в християнството, положението на човека е съвсем друго. Законът на греха и смъртта вече не тежи над него. Бог, като изпрати Своя Син за спасение на хората, осъди греха и оправда онези, които живеят не по плът, а по дух. Хората вече не трябва да се поддават на този свой предишен господар – плътта. Нека в тях пребъдва Божият Дух или Духът Христов, и този Дух с времето ще ги избави и от телесната смърт, както ги е избавил от духовната.

„и така“ – този изказ показва, че апостолът прави извод от казаното в 6 и 7 глава.

„сега“, тоест след като сме повярвали в Христос.

„никакво осъждане“ – тоест присъда, която осъжда на смърт (Рим. 7:24).

„не по плът, а по дух“. Този израз обяснява предходните думи: в Христа Иисуса. Впрочем, най-древните кодекси не съдържат този израз и затова в по-новите издания той се изпуска, така че първият стих завършва така: „за онези, които са в Христоа Иисуса“.