Спасителят, разбира се, знаеше, че самаряните няма да приемат Неговите пратеници. В това нямаше никакво съмнение. Защо тогава Той им заповяда да отидат преди Него? Такъв беше Неговият обичай – по всякакъв начин да спомага за ползата на светите апостоли по всички възможни начини, затова понякога и ги изпитваше… В този случай Той също ги изпита. Той знаеше, че самаряните няма да приемат онези, които вървяха пред Него, за да известят, че Той ще бъде с тях. Но пак им позволи да отидат, за да послужи това за полза на светите апостоли.

Какъв е замисълът на това събитие? Той отиваше в Йерусалим именно тогава, когато Неговите страдания вече бяха близо. Настъпваше времето на Неговото предаване от книжниците и фарисеите и на страданията, причинени от техните насилнически и зли намерения. Той не искаше учениците да се отдръпнат, когато видят Неговите страдания. Искаше още да бъдат търпеливи и да не се оплакват, въпреки че хората ще се държат грубо с тях. Така Той, да речем, ги подготви за това, че самаряните ще се отвърнат от тях – както вече не приеха пратениците Му…

Заради ползата на учениците Той ги изобличи и кротко укроти остротата на техния гняв, без да им позволи да роптаят срещу тези, които са съгрешили. Напротив – призова ги към търпение и към любов в духа, който не е способен на нищо подобно.