Гласът на Отца не им забрани да слушат Моисей и Илия, тоест Закона и пророците. Той по-скоро убеди всички тях, че преди всичко трябва да слушат Сина, защото Той дойде, за да изпълни Закона и пророците (Мат. 5:17). Той запечата [в тях], че светлината на евангелската истина трябва да се предпочете пред всички образи и неясни знаци на Стария Завет.

Благодарение на благосклонния план, създаден от Божеството, когато времето на Кръста приближаваше, Той ги укрепи, за да не се разклати вярата на апостолите, когато Господ бъде разпнат. Той им откри как Неговата човешка природа ще бъде възвисена от небесната светлина след Възкресението. Небесният глас на Отца ги увери, че Синът е съвечен с Отца в Своето божество, за да могат, когато настъпи часът на Неговите страдания, да бъдат по-малко наскърбени от смъртта Му. Те помнеха, че след смъртта Му Той скоро щеше да бъде прославен, макар че в Своето Божество винаги е бил прославян от Бог Отец.

Ала понеже апостолите бяха телесни и по природа крехки, те се уплашиха и паднаха по лице, когато чуха Божия глас. Но понеже Господ е благ и милостив Владика във всичко, Той веднага ги утеши със Своето слово и докосване и ги изправи. (Слова за Евангелието)