Аз познавах доброто още преди закона; а когато го откривам и засвидетелствано в Писанието, одобрявам закона и се съгласявам с него „по вътрешния човек“, тоест с ума си. Но виждам в себе си и друг „закон“ – това е грехът. Апостолът го нарича закон, защото хората, които му се поддават, му се покоряват и се боят да се отделят от него, сякаш от задължителен закон. Този „закон“ се противопоставя на „закона на моя ум“ – естествения закон (който по-рано нарече вътрешен човек, а сега ясно определя като ум) и надделява, дори ме прави пленник, побеждавайки и естествения, и писмения закон.